Едва ли някога ще омръзне на някого да пише за своята почивка в Тенерифе.

Това е едно магическо, вулканично място, което всеки трябва да посети. Ние го направихме с една от чартърните програми на Тез Тур.

Сега ще ви разкажем за старата столица на острова.

Ла Лагуна е бившата столица и втори по големина град на острова, съхранил архитектурни забележителности, музеи, особен дух и прохладен климат. Това е най- старият град на Тенерифе. Конкистадорът Алонсо де Луго скрил столицата в навътре в острова: така било най- безопасно, докато крайбрежието тероризирали пирати. Сегашната столица- Санта Крус, тогава изпълнявала скромната роля на пристанище за Ла Лагуна. В Ла Лагуна се заселили аристократите и висшето духовенство, което се отразило на архитектурния облик на града. Историческият център на града се запазил до наши дни във вида, в който е бил създаден преди стотици години. Оцелял е целият „стар град“, който днес се намира под защитата на ЮНЕСКО. Една от забележителностите е катедралата, където е погребан Алонсо де Луго, човекът, завоювал острова.  Славата на Колумб не му давала покой и той решил да прослави името си, не като открие нови земи, а като покори отдавна известни. Първият път не се получило (в 1494 година, по време на неудачен щурм гуанчите му избили почти всички зъби с хвърлен камък), но две години по- късно той завладял Тенерифе. По това време гуанчите живеят в пещери, също така се обличат в кожи и дори не познават металите, но за това пък оказват сериозна съпротива на завоевателите си. Те рисуват на скалите разноцветни петроглифи (може би писменост, все още не разшифрована), украсяват телата си с  татуировки и… мумифицират умрелите като в древния Египет. И макар че живеят сред вода, гуанчите се боят от океана. Това е единственият в света островен народ, който няма мореплавателни навици и плавателни средства.

Една от известните къщи- музеи е Каса Леркаро (Casa Lercaro) от XVI в., където днес се намира музеят на историята и антропологията. Някога тя принадлежала на уважаваното в града семейство на търговеца Леркаро, канарец от италиански произход. Каталина, дъщеря на главата на семейството, дали за жена на много богат и знатен, но мерзък старец. В деня на сватбата тя скочила в кладенеца в двора на дома. Погребали я в една от стаите: църквата считала, че за самоубийците няма място в гробището. Семейството се преместило в Ла Оротава, а привидението на Каталина броди из залите на музея.

Ние не го видяхме, но така или иначе атмосферата е настръхваща и много интересна!

Comments are closed.